1. Вашият автомобил
Независимо дали карате използвани SUV или чисто нов компактен автомобил икономиката си поддръжка автоматично ще се отрази на вашия разходите за гориво. Ако искате да увеличите способността превозни средства да използват гориво, бих препоръчал следното:
Правете редовно задължителното обслужване на автомобила си – навременната смяна на масло може да Ви спести разход на гориво.
Сменете въздушни филтри
Те са евтини и лесни за подмяна. По изисления на EPA ако държите въздушни филтри пресни това може да ви спести до 10% от разхода на гориво според автомобила.
Поддържайте гумите напомпани
При напомпани до нива препоръчани за вашия авомобил и според размера гуми разхода на гориво може да се намали с до 3%. Проверявайте налягането в гумите поне веднъж месечно. Поддържайки препоръчителните нива на налягане предотвратява и бързото им износване.

2. Вие пътувате по алтернативни маршрути
Прекият път може рязко да повлияе на плана ви за горивна ефективност ако не сте внимателни. Вашata икономия на гориво може да се влияе от множество променливи. Винаги когато имате възможност избирайте по-качествени пътища.

Избягвайте множеството спирания и тръгвания
Това не е винаги възможно но избягвайте шофиране в сутрешните и вечерните пикови часове – това да попаднете в задръстване в тях рязко увеличава разхода Ви на гориво заради непрестанното спиране и тръгване и двигателя работи повече време на празен ход.Да се хвана на сутринта и следобед в пиковите часове е повече от това просто да ви даде главоболие. Той причинява вашето превозно средство да се консумира повече гориво, тъй като си прекарват повече време работа на празен ход в движение.

Ненужните обекти
Някои хора смятат колите си като продължение на стаите си. Тежките предмети могат да увеличат тегленето на автомобила което увличава разхода на гориво. Ако сте на пътуване е препоръчително да поставите обекти (като ски) във вътрешността на превозното средство за намаляване на аеродинамичното съпротивление, ако е възможно.

3. Вашият крак е водещ на педала на газта
Шофирайки като на гранд при и същевременно опитвайки да се намали разхода на гориво е кат ода се опитате да тръгнете в две посоки едновременно. EPA изчислава, че движение със скорост над 90 км/ч увеличава аеродинамичното съпротивление и може драстично да увеличи разхода на гориво. Също така не е и безопастно. Намалете и спазвайте ограниченията.

4. Вашата бензиностанция
Лъскавият външен вид на бензиностанциите не трябва да е причина за повече разходи за гориво. Очевидно нито пък обикалянето по бензиностанциите в търсене на най-ниската цена.
Информирайте се онлайн, сайтовете на бензиностанциите, форуми и така изберете най-дoрата за вас цена насочвайки се към правилното място когато дойде време за зареждане.

- саморазреждане в следствие на утечки – почиства се и се избърсва до сухо акумулатора и  връзките между клетките. Ако саморазреждането не се прекрати акумулатора се подменя.

2. Бързо изтощаване при включване на консуматорите, а при зареждане бързо повишаване на температурата и обилно отделяне на газове:

- сулфатизирани пластини – правят се последователно няколко зареждания

3. Акумулатора не се зарежда

- разрушена активна маса на плочите – акумулатора се заменя

4. Стартера не завърта коляновия вал. При включване на стартера лампите загасват:

- късо съединение между една или няколко клетки – акумулатора се подменя.

- бързо изтощаване на акумулатора – проверява се под товар и при необходимост се зарежда.

5. Стартера не завърта коляновия вал. При включване на стартера лампите не загасват:

- окислени изводи и клеми на акумулатора – почистват се изводите и клемите от окисите, след което се намазват с технически вазелин

2. Роторът на стартера не се върти. При включване на стартера лампите мигат.
а) повредена изолация на проводниците или четкодържателя (пробив на маса) – проверява се състоянието на изолацията и се отстранява пробивът.
б) повреден акумулатор – проверява се състоянието на акумулатора с помощта на натоварваща вилка при необходимост се подменя.

3.  Роторът ма стартера не се върти. Лампите не мигат при включване на стартера.
а) пробив в изводите, клемите или проводниците – пробитият проводник се подменя или изолира. Почистват се изводите или клемите, като се презапояват кабелните накрайници.
б) изгоряла намотка на електромагнитния включвател (шалтер)– сменя се включвателя (шалтер)
с) счупена натягаща или възвратна пружина на включвателя – сменя се включвателя (шалтер)
d) счупени лостове от задвижването на включвателя – подменят се повредените детайли.

4.Шум и „чукане” при включване на стартера.
а) износване на зъбите на венеца на маховика или на бендикса на електродвигателя – почистват се ръбчетата и побитостите на зъбите на венеца или маховика и се подменя бендикса.
б) разцентроване на корпуса на стартера – стягат се скрепителните му болтове
с) бендиксът не изключва от зацепването – сваля се стартерът и се отстранява повредата, най-вероятно трябва да се подмени бендиксът.

5.Роторът на стартера се върти  а коляновия вал не се върти.
а) счупена пружина на задвижването на стартера или са счупени скрепителните му болтове – сменя се счупения детайл.
б) замърсени шлици по които движи бендиксът – почистват се шлиците, промиват се с газ и се намазват с тънко масло.
с) клеясала грес – почистват се шлиците, промиват се с газ и се намазват с тънко масло.
d) разхлабени болтове на корпуса на стартера – притягат се разхлабените болтове

Обяснение на използваните обозначения

Таблиза за видовете скоростен индекс, изплзвани при различни типове гуми.

Отразява максималната скорост, която може да поддържа гумата при пълно натоварване. Всяко превозно

Товароносимостта на гумата определя какъв полезен товар може да носи всяка гума.

Индекс за товароносимост – отразява максималното натоварване в килограми на брой гума:

Подробно описание на процедурата можете да откриете ТУК

Снимки и размери на инструмента:

Дизеловото гориво има по-добра физико-химична стабилност, вследствие на което загубите при транспортиране и съхранение са по-малки отколкото при бензина.

Най-важните физико-химични показатели по които се правят изводи за качествата на дизеловите горива, са следните: цетаново число, фрикционен състав, вискозитет, съдържание на вода, пепел, сяра, механични примеси, пламна температура и температура на потъмняване.

Цетаново число характеризира само възпламеняването на дизеловото гориво и се определя за дадено гориво с помощта на едноцилиндров стандартен двигател и еталонна смес. Еталонната смес е съставена от два компонента: цетан -лесно  възпламеняваща се течност, чието цетаново число се приема за 100, и метилнафталин – трудна възпламеняваща се течност, чието цетаново число се приема за 0.Цетановото число представлява процентното съдържание на цетан в смес с метилнафталин.

Фрикционният състав на дизеловото гориво е стандартизиран и косвено характеризира изпаряемостта.

Методът за определяне на фрикционният състав на дизеловото гориво не се различава от метода  за определяне на фрикционният състав на бензина. В процеса на дестилация се ползват температурите за кипене на 10,50,90,96 и 98% от горивото. Ограничаването на тези температури от стандарта обуславя определен състав на дизеловото гориво и неговата изпаряемост.

Едно от основните качества на дизеловото гориво е неговият вискозитет. От вискозитета на дизеловото гориво зависят качеството на разпръскването, дължината на горивния факел и качеството на дозиране на горивото в дюзата.До голяма степен вискозитетът обуславя мазилните качества на горивото.

Тук няма да се спираме какви са следствията от висок или нисък вискозитет важно е да се знае, че дизеловото гориво трябва да бъде с определен вискозитет.

Киселинността характеризира наличието органични киселини в дизеловото гориво.Не се допуска наличието на водоразтворими киселини и основи. В зависимост от наличността  на смолисти вещества горивото проявява склонност към образуване на утайки и нагар в горивната камера, клапани дюзи и други детайли на двигателя. Косвено склонността на дизеловото гориво към нагарообразуване и утаяване се характеризира с показатели за коксуемост и съдържание на пепел. Пепелта повишава нагарообразуването и попадайки в маслото, предизвиква ускорено износване на детайлите.Допуска се съдържание на пепел в горивото до 0,01%

Дизеловото гориво не трябва да съдържа механични примеси. Най-често то се замърсява при транспортиране и зареждане на автомобилите.

Пламна температура е показател за наличността в дизеловото гориво на най-леки фракции. Това е минималната температура, до която трябва да бъде нагрято дизеловото гориво в затворено пространство, така че получените пари заедно с въздуха да образува смес която, която да се запалва при докосване с огън.За летни горива пламната температура не трябва да бъде по ниска от 55-60 градуса, а за зимни -50 градуса.

Качеството на дизеловото гориво се оценя по температурата на потъмняването му. Това е температура на охлаждането, при която то губи своята прозрачност вследствие на отделяне на микрокристали от парафинени съединения или лед.

Охлаждането се налага от факта, че маслото използвано за мазане на триещите се части, не трябва да се прегрява поради факта, че се овъглява, разлага се и бързо губи мазилните си качества. Прегряването на частите на двигателя увеличава тяхното износване и намалява мощността му. Причина за намалената мощност са по-малкият коефициент на пълнене на цилиндъра, увеличеното триене поради намаляване вискозитета на маслото и др.

Не трябва обаче да се смята че най-изгодно за двигателя е той да се охлажда интензивно и да работи при ниска температура. Прохлаждането на двигателя има следните неблагоприятни последствия за работата му:

1.Термичният КПД намалява излъчване в околната среда на по голямо количество топлина.

2.Двигателят работи с намалена мощност, защото горенето е непълно, изразходваната работа за преодоляване не триенето нараства и т.н.

3.Съществува опасност от кондензация на водните пари, които със серният двуокис образуват серниста киселина. Тя действа корозивно върху частите, като особено много се ускорява износването на буталните пръстени (сегменти).

4.Кондензиралото гориво по стените на цилиндъра отмива масленият слой, попада в картера при маслото като го разрежда и влошава качествата му.

5.Увеличава се разходът на гориво.

Извод:Ако имате проблем с охладителната система (автомобила не загрява или прегрява ) незабавно го отстранете с течение на времето ще платите много повече от стойността на належащия ремонт, под формата гориво и ремонти на двигателя в следствие износване.

Върху топлинното състояние на двигателя влияят следните по-важни фактори:

качеството на гориво-въздушната смес, честотата на въртене, отношението на охладителната повърхнина към работния обем, ъгъла на изпреварване на запалването, натоварването и др.

Според качеството си горивните смеси горят със скорост от 20 – 40 m/s. При работа със силно обогатена или обеднена горивна смес скоростта на горене е по-малка и частите на двигателя се намират по-дълго време в съприкосновение с горящите газове. От това те се загряват до по-висока температура и двигателят е склонен към прегряване. Най-малко прегряване се получава когато скоростта на горене е най-висока.

Топлинното състояние на двигателя се влияе силно от честотата на въртене. При увеличаването и температурата бързо нараства. Причината за това е отделянето на по голямо количество топлина за еденица време.

В тази статия ще се спрем върху някои изисквания,

свойства на моторните масла,

както и тяхното приложение:

Изисквания: Маслата употребявани в двигателите с вътрешно горене, работят при много тежки условия: високи и рязко променящи се налягания и температури, химично въздействие от кислорода във въздуха, серистата киселина от сярата в горивото, разреждането от кондензираното гориво при студен двигател и др.

Към маслата се предявяват високи изисквания: да образуват устокчив маслен слой, да притежават определен вискозитет, изменящ се в малки граници, да издържат на високи температури, да са химически стабилни и чисти, да не съдържат вода, механични примеси и др.

На тези изисквания най-пълно отговарят минералните масла получени при преработката на суровото земно масло (нефта).

Свойства: Според съществуващите стандарти и изисквания моторните масла притежават определени физико-химични свойства.

Вискозитет на маслата е най-важното им свойство. Той определя големината на междумолекулните сили на  привличане. За образуване не маслен слой между триещите се повърхнини е необходимо маслото да притежава определен вискозитет. Употребата на масла с по-голям вискозитет увеличава работата за преместване на частиците една спрямо друга, като се рискува да не се достави масло до някои от триещите се повърхнини.Употребата на масла с по-малък вискозитет от определения не дава възможност за образуване на непрекъснат маслен слой между движещите се повърхнини. И в двата случая износването на частите е ускорено и може да доведе до изваждане на целия двигател от строя.

Вискозитетът на моторните масла е динамичен и кинематичен. Динамичният вискозитет изразява вътрешното триене и представлява силата на съпротивление при преместване на два слоя течности. Единицата за динамичен вискозитет е Pa.s. Кинематичният вискозитет изразява същото вътрешно триене в масления слой, но представлява отношение на динамичния вискозитет към плътността на маслото. Еденицата за кинематичен вискозитет е . Вискозитетът на моторните масла се определя при сто градуса по целзий, защото тази температура е най близка до работната, също и това, че с увеличаването и вискозитетът се намалява незначително.

Температура на сгъстяване.Определя загубата на течностната подвижност на маслото.При тази температура маслото, налято в епруветка поставена под наклон от 45 градуса, остава неподвижно. Маслата с добри качества имат температура на сгъстяване от -25 до -35 градусапо целзий.От тази температура се определят пусковите свойства на маслото.

Пламна температура се нарича най-ниската температура на маслото при която неговите пари се запалват мигновено при приближаване на пламък.Температурата на горене е минималната температура при която се запалва самото масло. Практическо значение за двигателите има пламната температура, която при масла за бензинови двигатели е 180-200 градуса целзий а за дизелови 195-210 градуса целзий.

Корозионните качества на моторните масла се характеризират с киселинното число.То се изразява с милиграмове калиева основа необходима за неутрализиране на органичните киселини в 1g масло.

Склонността на маслата към нагарообразуване се характеризира с коксовото число. Определя се в тегловни единици при комбинираното изпаряване и изгаряне на определено количество масло до образуване на твърд остатък – кокс.

Пепелността показва присъствието на соли на органичните минерални киселини. Тя трябва да бъде минимална, защото увеличава нагарообразуването.

Термоокислителната стабилност дава възможност за оценка на склонността на маслата към образуване на лакообразни напластявания. Лакообразните вещества се получават при разлагане на маслата под 200 градуса целзий. Те се напластяват по масло проводите, като ги запушват , а напластени по каналите на буталото запичат уплътнителните пръстени (сегменти).

Присъствието на вода и механични примеси в двигателните масла е недопустимо.

Прибавки към маслата. За подобряване качествата на маслата към тях се добавят малки количества неорганични съединения. Според влиянието им върху свойствата на маслата те се делят на групи:

1. Депресивни прибавки- намаляват температурата на сгъстяване и подобряват пускането на двигателя.

2. Противокорозионни прибавки.

3. Противопенни прибавки – намаляват пенообразуването в маслото при работа на двигателя.

4. Миещи прибавки – намаляват получаването на нагар по горещите части и лакообразуването.

5. Вискозитетни прибавки – изменят вискозитета и подобряват вискозитетно-температурните свойства.

6. Противоокислителни прибавки – подобряват химичната устойчивост на маслото против окисляване.

В зависимост от експлоатационните си свойства произвежданите в България до скоро масла са разделени на четири основни групи:  велана (В), селена (С), диона (Д) и емера (Е). Маслата от различните групи се прилагат според режима на работа на двигателя, честотата на въртене и мощността. Всяка група има по четири вискозитетни класа които показват кинематичния вискозитет.

Трябва да се отбележи, че не трябва да се смесват различни групи масла тъй като те се различават по количеството и качеството на прибавките, тъй като трябва да отчетем, че една и съща прибавка се проявява по различен начин в присъствие на други или в различни експлоатационни условия.

Как работи ксенона?

Мирко-разрядната крушка е пълна с благородни газове, в това число и ксенон и за разлика от нормалните крушки с нажежаема жичка няма никакви нишки (жички). Вметсо това тя светва, когато се създава дъга между два електрода от волфрамов метал. Нарича се газоразрядна лампа с висока интензивност (High Intensity Discharge – HID). Инсталацият на ксенон включва и електронен стартер, както и баласт за стартиране и поддръжка на тази дъга и светлината като резултат.
Баласта е важен, тъй като преобразува и управлява високото напрежение, което изпълва и доставя енергия на крушките. Баласта също контролира потока на енергия. Вградената проследяваща система в него регулира енергийните нива и автоматично изключва когато напрежението заплашително ескалира над допустимите нива. Това осигурява сигурност и предотвратява взривяването на крушките.

Къде можете да се използва ксеноново осветление?
Светлината от ксеноновите крушки е с по-студен цвят в сравнение с крушките с нажежаема жичка, но с по-топъл в сравнение с халогенните крушки. Ксеноновите крушки излъчват светлина, която е с яркост по-близка до слънчевата, което е причина да се използват във вътрешни градини и оранжерии.
Първоначално ксеноновото освтление е използвано за големи по площ обекти, в които е било необходимо подходящо адекватно осветление като гимнастически салони, закрити баскетболни игрища, складове, паркинги и филмови сцени. След развитието си осветителната система е била пригодена за автомобили, аквариуми за риби, които имат нужда от „тропическа светлина“ и дори за за самолети като светлини за приземяване. HID светлините често се използват в селското стопанство, както и на строителни обекти и по магистралите.
Тези крушки понастоящем се използват за дома, и не само за да осигуряват достатъчно светлина в гаража, но могат да се използват и за настолно осветление, стълбищно и осветление на кабинети и др.
Недостатък на крушките е цената им, която обикновенно е много по-висока от нормалните редови крушки. Въпреки това ако се изчисли продължителността на употреба в сравнение с други – с нажежаема жичка, флуоресцентна или халогенна крушка в дългосрочен план е добра инвестиция, която може да спести много.
На пазара се предлагат и халогенни крушки с газ ксенон, но това далеч не е същата HID крушка. Все пак основно халогенните крушки нямат толкова силна светлина, колкото HID крушките, имат нужда от повече  мощност за експлоатация и като резултат повече електричество. За това за да е сигурно, че ксеноновата крушка е такава трябва да е означена като газоразрядна лампа с висока интензивност (High Intensity Discharge).

инж. Павлин Давидов